Материята

Обектите не се отличават с ясно изразена стабилност на което и да е равнище. Съставляващите обектите частици са всъщност трансформирана енергия.Като такива те са в основата на вълни,но могат да се държат и като частици или с други думи като материя при определени условия.Масата всъщност не е твърдо тяло.Тя се състои от енергия и празно пространство,което заема 99,9999% от общото.Това,което ни кара да я възприемаме като твърдо тяло,е фактът,че нашите сетива са я задали като такава.

Никоя частица или енергетичен заряд не съществува изолирано.Те са проявление на вълновите функции,които се разширяват до безкрайност във времето и пространството. Те са видимото проявление на една по-мащабна реалност,чиито пластове остават невидими за очите.Всички обекти във Вселената са се зародили от непроявеното празно пространство и един ден отново ще се завърнат там.Вашата стая е населена с милиони реалности,които сетивата игнорират ви игнорират в полза на представата,която тук и сега сте възприели за реалност.Във вашата стая се екстраполират дори миналото и бъдещето.

Дийпак Чопра

За нас си

Какво нещо е човешката глупост!Напълно прав е Марк Твен-безгранична е!Ами предразсъдъците човешки?Ами личните заблуди,с които всеки се утешава,оправдава и успокоява?Брей!Още преди 2000 години Иисус е проповядвал истината-очевидно със същия успех,ако я бе проповядвал и в днешно време.И днес бихме го разпнали. Истината никак не е сигурна,така както заблудата.Даже е страшна.За това пък страхът е водещата сила у човека.Страхът е могъща сила.Не жаждата за пари,за имане,не жаждата за слава,не нуждата от любов-те са само средства,пътят към постигане на някаква сигурност.Основният мотив е страха от несигурност-страхът от бедност, страхът от нашата незначителност, страхът от глад,страхът от смърт,страхът от отхвърляне...А в основата на всичко това е страха да бъдем себе си.Ако си,ако си себе си,ако развиваш и обогатяваш себе си,страхът бяга от теб.За другото значение на думата „обогатяване” говорим.

Нали?

Колкото и пренебрежително и с насмешка да се отнасяме към смъртта,тя задължително ще намери слабото ни място и ще ни похити.Нищо,че се чувстваме силни и неуязвими.Ей така,с усмивка и на шега,точно както ние се отнасяме към нея.Кои ние?Има такива!Искам да ги познавам!Със сигурност ги има.Другите са обладани от страх-и пред смъртта,и в живота.Страхът е движещата им сила.Е,страшно си е...А реквиемите за какво са?Връзки с миналото.За какво?Да ни дърпат назад.Е да,ама с тях почитаме паметта на отишлите си,за да добием благоволението на...Ха!Ми добре.
Всички сме за там.Това е нашият път.И все пак най-важното е отношението ни към това,което ни чака.Нали?
22.VI.2009