Тъй като вярата ми в баланса на природата и в това, че Господ знае какво прави е твърда и непоклатима, не ми даваше мира въпросът за циганската популация години наред. Защо са навсякъде около нас? Защо те се увеличават, а ние намаляваме? Защо не ги обичаме, а Господ ги навира помежду ни? Защо за тях може, а за нас не чак толкова? Защо живеейки по-мизерно от нас те се размножават, а ние не смеем?...и разни такива въпроси…
Не ми се слушат, нито четат аргументи от вида на неподходящо законодателство, етническа толерантност и тем подобни пораженчески разсъждения.
Оня отгоре поддържа всичко това в състоянието, в което така или иначе сме попаднали, но те – циганите се възползват, а ние – нециганите, наблюдаваме и мърморим. Докога ще мърморим и бездействаме и кога ще речем да се замислим за ненаучените житейски уроци, които упорито отказваме да забележим. Уроците, които да провидим посредством тях. Затова и те се намърдват все повече и по-навътре между нас. А ние недоволстваме, упорстваме и се противопоставяме. Нима това е пътят за разрешаване на един проблем! Защото да! – те на нас са ни проблем. Все по-осезаем и задълбочаващ се.
Защо е допуснато да се получава така…що не земем да го погледнем проблема от по-друго място? От по-високо и по-далеч да речем…
…
…Изначалният ни грях, е-е там в Едемската градина…Ябълката на раздора…Какъв раздор? Между какво и какво? Дървото на познанието…Познание за какво?...
Хора, които са разсъждавали повече от мен върху библейските сказания, казват че това е познанието за доброто и злото. Познанието за това кое е добро и кое е зло…По-точно разделянето на единния свят на добро и зло. И защо? Кого ползва това?...Това май е нашето наказание за това, че искаме много да знаем, откъсвайки плода от дървото. Онова дърво в Едем.
Древна индийска поговорка казва: „Чистият дух не познава добро и зло“. И е така. Чистият дух приема света около себе си такъв, какъвто е - без емоция, без оценка, без мнение. Просто го приема и го живее. Такъв, какъвто е. Нечистият обаче категоризира нещата като добри…и лоши. Та белким мине с добрите. Стремежът на нечистия дух е да се доближи до чистия, да се освободи от мисълта и усещането за нечистотата си, определяйки се като добър. Но и да се определи като добър, посредством категориите, създадени от самия него, това не прави очистване. Назоваването не е дело. Не ли? Още по-лесно пък е да категоризираме другите като лоши, надявайки се с определенията си да изпъкнем като добри, но означава ли това, че сме такива! Е лесно е, спор няма.
…
…Добре де! Нещата са такива, каквито са. Нали? Кому е нужно едно нещо да е добро, а друго – не? Защо го правим това разделение? - за да ни е гадно. Колко гадости сами си създаваме като се опитваме да се представим като добри и в повечето случаи неуспешно. Не можем ли да приемем нещата, хората и събитията без оценка? Защото нашето неприемане ни пречи да ги видим в същността им. Нашето неприемане изкривява образа и ни въвежда в заблуждение. От там разни разочарования и отново недоволства. А не можем ли да бъдем и ние каквито сме – без оценка, свободни от зависимостта на външната оценка? Какво означава оценката на другите? Какво? – да бъдем това, което не сме, за да бъдем одобрени…може би. Тези ни стремежи обитават някъде там върховете на глупостта…мисля си. Вкарваме се и се затваряме там вътре, в определенията за добро. Ама някой ни ги налага, ще възразите. Кой? И би ли могъл, ако ние самите нямаме желание да го правим, угоднически при това, слепи за възможностите извън тази рамка…
…Та циганите. Мислите ли, че те са се обвързали в тези категории? Или по-скоро ги ползват така, както им е угодно, облагодетелствани от факта, че сме ги създали ние, там вътре. Влизат в ролята си по нашия сценарий, играят я майсторски и със сърце и като си получат своето излизат в собствения си живот. Вън от роля. Възползват се от нашите правила, а ние негодуваме…То всъщност каквито и правила да създадем, ръководейки се от тезата, че едно е добро, а друго лошо, ще стане тъй че ние ще се придържаме към тях, уважавайки своето създание, естествено, па било то и закон, а те отново ще се възползват, умело намирайки изгодата си. Те го умеят, не защото уважават законите, а точно защото не ги уважават. Колкото и сложни и засукани да са нашите закони, те знаят какво искат. А да знаеш какво искаш е две трети от пътя към получаването на желаното. Да! Те нямат държава, и няма да имат. Държавата се базира на правила (закони). Те не осъзнават необходимостта от такива неща. За какво им са, като по-лесно е да паразитират в чуждите правила. И така ще е. Работата със социализирането им е неразбиваема утопия. Векове, хилядолетия не се е получило, защо баш сега да стане, не знам! Това са те! Такива, каквито са. Господ ги е създал такива и такива ги поддържа. Доброто и злото за тях как мислите съществува? Като при нас ли? Нещо не ми е баш така…За нас съхранението на човешкия живот е висше добро. А за тях? А? Придържат се към това добро, спазвайки изискванията на обществото, в което пребивават, страхувайки се от наказанията за неспазването на изискванията. Да! Страхливи са. Така са създадени – да живеят в страх от чужди закони и порядки. Това са те.
Създаването на човешки живот за нас е отговорност и висше добро. За тях е възможност. Не добро и не лошо. Просто възможност. И ще продължават те да се множат, а ние да се топим. Нашите обществени правила го предразполагат.
Ние упорито не си учим урока. Урока, който те ни преподават без да искат и без да знаят, че го правят. Разбира се не да бъдем и да живеем като тях, защото това не го можем. Ние обитаваме друго ниво на съзнание и мястото ни е там. Урока е да спрем да даваме оценки на събитията, на хората, на действията им. Нещата са такива, каквито са. Съгласна съм, че те също дават оценки и се правят, че са от страната на доброто, но то е само за да се докарат пред нас в името на някаква изгода.
Ние не сме готови да научим урока от циганите, защото те са цигани, защото са лоши. Да – лоши са! По нашите критерии. А те са такива. Това са те! Нали все пак са създадени с някакво предназначение. Не ли? Създателят ни ги навира в очите, набутва ги помежду ни – не възприемаме. Създава ни неприятности чрез тях – ние пак упорстваме да провидим причината за това. Ние се противопоставяме, недоволстваме и говорим, говорим…
Урока? Те са лоши и урока от тях следва да е лош?!? Не! Не следва. Усвоим ли урока, който Той ни праща чрез тях, те ще започнат да напускат живота ни. Убедена съм! Ще се локализират в своите си общества и няма да ни се натрапват, защото няма да са ни нужни. Ще кажете „те и сега не ни са нужни“. Не! Щом са тук нещо трябва да вземем от тях. На нещо трябва да се научим, за да се освободим от тях.
На места сме ги локализирали в наште градове, но това е изкуствено локализиране. Квартал „Надежда“ в Сливен е врящ котел, от който не знаем какво може да изригне. Да! Те не са организирани, но когато ги впрегне някой, използвайки интересите им, те се организират. По избори какво става? За един чифт маратонки и две кюфтета работата е под контрол. Щото при тях самоконтрол няма. Начини винаги има за сметка на това, било то почтени или не.
Урока, мили хора! Урока! Доброто и злото…оценките за добро и зло. Страховете ни от злото.
…Няма добро и зло! Има страх от непознатото, страх от неизвестното, страх от различното… Добро и зло. Двете страни на една монета. Една монета! Оценяваме нещата според това от коя страна на монетата сме ние. А монетата е една.
Има единен свят, създаден за всички нас. За всички! Всички и всичко, което е вътре в нашия свят. И доброто и лошото. Всичко то е наше. И ако нещо не ни харесва да не го определяме като зло, защото същото това нещо за някой е доброто, в много случаи необходимото добро. Да обичаме света, в който сме и да сме благодарни, че е такъв какъвто е! Това е нашият свят! И да имаме очи за уроците, за да ги усвояваме. Колкото повече неприятности ни налетяват, толкова повече уроци не сме научили. Тоя живот трябва да го познаваме, да го обичаме и да го живеем!
