Колцина го умеем!?!

    Любовта е дълготърпелива
    пълна с благост -     
    любовта не завижда -     
    любовта се не превъзнася -
    не се гордее -
    не безчинства -
    не дири своето -
    не се сърди -
    зло не мисли -
    на неправда се не радва -
    а се радва на истина -
    всичко извинява -
    на всичко вярва -
    на всичко се надява -
    всичко претърпява -
    Любовта никога не отпада -
          Св. ап. Павел
          (1 Кор. 13:4-8)
    Колцина го могат? А всеки от нас иска да е обичан. Но какво дава за това? Умее ли го това обичане, та да иска?
    Нарочно написах всеки стих на нов ред и турих тирета. Нека всеки пред себе си отговори честно на колко реда слага "да". И на мен ми е интересно да го сторя. Да се видя къде съм. 16 реда, 16 въпроса, 16 отговора. А, де!
    Кой от нас ще достигне 16 от 16? Аз не мога. Но се опитвам.
    Егоизма, страховете ни, инерцията, навиците, Аз-ът, чуждото мнение, глупостта ни, наивността ни...все неща, които ни отдалечават от любовта ни. С една дума - изкушенията. Всичко изредено в предното изречение са нашите изкушения. Айде да не ги свеждаме само до храната, питиетата и тия три неща.
      После идват яростта, обвиненията, неудовлетворението. Еми идват. Щот отказваме да мислим, отказваме се от силата си, ама искаме! Искаме да получаваме, но какво даваме? Искаме да обичаме, а обичаме ли? Искаме да ни уважават, а уважаваме ли?
    Любовта е осъзнаване, а не навик. Каквото даваме, това и получаваме.
    Малко са 2000 години.