Светна ми нещо характерно,което отличава селянията от останалия оскъден свят.
Селянинът не може да се зарадва истински на собствено постижение,ако с това не е предизвикал нечия завист.И го прави така,че да подразни някой,за да се почувства удовлетворен.Това е усещането за щастие-когато някой го е яд заради твоята радост.Ако не го е яд,значи тя не е стойностна.До такава степен вярва на тази взаимовръзка,че върху това си вярване гради цялата си ценностна система.Каквото и да прави,да го стори така,че да предизвика завист.Опива се от представата си за това. Естествено логично е и обратното.Много се коси за придобивките на съседа.А,да! Щастието е съизмеримо с придобивките,успелият човек е имащият човек.Умният човек е имащият,също.А хитростта е висша проява на ум.Затова в стремежа си да се докаже,хитростта е водещ метод,което естествено не означава честност.Честността е глупост.Всичко това,разбира се,не изключва ударите под кръста,откровените лъжи и дори кражбите.Това е част от играта,картинка от пейзажа.Е па,когато съседът има повече или по-голямо,или по-ново,това не е честно.Той не го заслужава,затова някак си трябва да му се отнеме или разтури.Но тъй като това е по-трудно изпълнимо,дай поне да завиждаме и да злобеем.Трябва да въвеждаме справедливост,щото той животът не е справедлив.И така мерило за собствения му успех е нивото на раздразненост, озлобление и ответна реакция у другия,конкурента.Защото животът е конкуренция, съревнование.И злоба.
Съзнавам,че всичко това звучи мрачно и нереалистично.Де да беше така!С уговорката,обаче,че селянин,в случая не е жител на село,а селянин вътрешно,по манталитет,независимо къде живее.
